„Веднъж един ученик попитал своя мъдър учител:
– Учителю, ти казваш, че ако узная кой съм, ще стана мъдър. Но как да го направя?
– Започни с това, да отнемеш правото на хората да решават кой си ти.
– Но, как така?
– Един ще ти каже, че си лош, ти ще му повярваш и ще се разстроиш.
Друг ще ти каже, че си добър и ти ще се зарадваш.
Ще бъдеш хвален или руган, ще се кълнат в теб и ще те предават – докато другите имат правото да решават кой и какъв си ти, никога няма да намериш себе си. Затова, лиши ги от това право. И, мен, също!“
–––––––––––-
Често чуваме – „Бъди себе си“, „Следвай сърцето си“.
Но дали наистина знаем какво значи това?
Какво ни коства това? Какво усилие полагаме да „НЕ“ бъдем най-естественото си нещо? Или го правим по инерция?
Във време на дълбоки трансформации, все повече хора търсят и искат да преоткрият своята истинска същност.
Като погледнем назад, какво ще видим?
Още от деца сме ограничавани – от родители, учители, дори приятели… от всички. Получаваме непрекъснати наставления какво да правим. Неща от рода „Така не се прави“, „Какво ще кажат хората“, „Това не е за теб“, „Това не ти подхожда“ и т.н. Изобщо, всеки ни учи как да живеем… нашия си живот.
От малки ни вкарват в едни поведенчески норми, в някакви модели на подражание, чрез които лека-полека се отдалечаваме от себе си!
С времето, всичко това ни става навик, докато накрая повярваме в това, че сме … ние. И така, грешно изградени принципи, грешно изградени ценности и изобщо една грешна реалност.
Не защитаваме това, в което вярваме, поради липса на самочувствие. Все правим нещо, за да се харесаме на някого. Не изказваме мнение, за да избегнем конфликти… И какво ли още?
И сега е дошло времето да разберем кои сме, защото, ако не го направим, може да продължаваме да сме разочаровани и да сме много далече от щастието и успеха си!
Дали пък имаме смелостта… да видим своята истинска същност?
Ако искаш, изгледай това видео за вдъхновение!