В работата си с хората често се сблъсквам с едни и същи изречения. „Не е за мен“, „Не мога“, „Опитах, но не се получи“. Звучи ли ти познато?
Причината често е в погрешните представи, които ни отдалечават от нещо, което всъщност може да бъде дълбоко трансформиращо. Когато човек няма достатъчно информация, или пък е залят от твърде много несвързани източници, лесно се обърква. Страхът, колебанието и съмнението често се коренят не в опита, а в митовете около медитацията.
Затова ще ти споделя някои от най-честите митове за медитацията, които съм чувала – и които си струва да разсеем – заедно.
И накрая, ще ти споделя една история за силата на медитацията… за силата на интуицията!
Остани до края!
Мит 1: „Трябва да спра всичките си мисли“
Това е може би най-голямото притеснение, което съм срещала в практиката си Умът ни непрекъснато бълбука – спомени, тревоги, планове. И когато не успеем да постигнем тишина, си мислим, че се проваляме. Но медитацията не означава да спреш ума. Това е неговата естествена функция – да мисли. Истинската цел е да осъзнаеш мислите си, да ги наблюдаваш – не да се бориш с тях.
Да бъдеш наблюдател на собствения си ум, а не негов роб. Когато усетиш, че си се отнесъл, просто се върни – с мекота – към дишането или фокуса. Не е празнота. Това е осъзнатост.
„Ако това беше вярно, никой нямаше да медитира. Мислите идват и си отиват — като вълни. Научих се да ги наблюдавам, без да ги следвам.“
Мит 2: „Медитацията е бягство от реалността“
Това е едно от най-упоритите и същевременно най-погрешните схващания за медитацията. Често хората си представят медитиращ човек като някой, който се е “изключил” от света. Лесно е да си помислят, че той се опитва даизбяга от трудностите на ежедневието.
Но това е погрешно разбиране.
Медитацията е дълбоко завръщане към себе си и към реалността – такава, каквато е. Без филтри. Без бягство.
„За мен медитацията е точно обратното на изключване – свързване. Не към драмата, а към тялото, към дъха, към присъствието.“
Мит 3: „Нямам време за медитация“
Толкова често чувам: „Работа, деца, грижи – кога да седна и просто да…не правя нищо?“
Но медитацията не изисква часове от времето ти. Тя ще ти отнеме само няколко минути – последователни, спокойни, само за теб.
„Дори 5–10 минути на ден могат да променят начина, по който започваш деня си.
Преди всичко – това е грижа. Не задължение.
Грижата за вътрешното ни състояние не е каприз. Тя е необходимост – също като съня. Точно както се нуждаем от него, за да сме здрави и продуктивни, така се нуждаем и от моменти на вътрешно затишие и осъзнатост.
Мит 4: „Трябва да седя в поза лотос, иначе няма смисъл“
И това е много грешно. Не, не е нужно да заемаш неудобна поза или да се чувстваш като йога експерт.
Можеш да медитираш почти навсякъде и във всяка поза, стига да ти е удобно и да можеш да поддържаш будност. Най-важното… гръбнакът да е изправен, за да се улесни дишането и енергийният поток
„Може да медитираш на стол, на пода с кръстосани крака, или дори легнал/а (макар че тогава има по-голям риск да заспиш) аз понякога слагам възглавница, за да ми е по удобно – важно е да няма напрежение“
Важно е само гръбнакът да е изправен и тялото – спокойно. Фокусът е вътре, а не в позата.
Мит 5: „Резултатите трябва да дойдат веднага“
Някои хора усещат промяна още след първите няколко опита. За други са нужни няколко седмици или месеци редовна практика, за да забележат по-осезаеми промени – например, че реагират по-малко импулсивно в стресови ситуации, спят по-добре или просто се чувстват по-балансирани. И двете са напълно нормални.
Важно е да подходим с търпение, без очаквания и без сравнения.
Медитацията не е състезание. Тя е като „ежедневна вътрешна разходка“. Ползите идват с времето, с постоянството, с търпението.
Мит 6: „Трябва ми абсолютно тихо място“
Пълната тишина е лукс. Но вътрешната тишина – тя е достъпна дори сред шум.
Вместо да се борим с неизбежните шумове, медитацията ни учи да ги приемем като част от настоящия момент, без да им позволяваме да ни завладеят. Може да ги забележим, да ги осъзнаем и след това нежно да върнем фокуса си към дишането или друг обект на медитация.
Медитациятаа ни учи да бъдем спокойни въпреки шума – не само при липсата му. Учи ни да намираме вътрешен мир сред външния хаос.
Слушалки с водена медитация, или успокояваща музика, или просто дишането са достатъчни.
На уебинара ще направим една медитативна практика за осъзнаване на звуците. Ще видиш колко различно е усещането.
Мит 7: „Медитацията ще реши всичките ми проблеми“
Медитацията не е магическо хапче. Тя не решава проблемите – но ти дава сила, яснота и вътрешна опора, за да ги посрещнеш. Така че колкото по-бързо се отървеш от това вярване, толкова по-лесно ще започнеш да медитираш.
Тя изисква време, усилия и постоянство, за да се видят трайни резултати.
Когато медитацията ме спаси
Ще ти разкажа как наистина медитацията ми помогна. Бях в Германия. Живях малко там, но достатъчно. С моя приятел тогава карахме колелета извън града… минавахме през няколко села, една гора (много ми напомняше за България тази гора – беше ми любимо да поседя там) след това през още едно населено място и се прибирахме. Където си имаше вело алеи добре, но малко преди и след гората нямаше, но беше тихо и спокойно.
Но точно този ден движението на колите беше отбито през този участък и беше лудница, кола след кола. Спирах често, беше ме страх да карам в такова движение. Спирах и изоставах. И това подразни и накрая ядоса човека до мен. Той продължи напред и въобще не ме изчака… И се скри зад завоя, малко преди гората. Аз бях слязла от колелото и изчаквах да мине колоната от коли. И очаквах той да се върне, да види какво се случва. Но не… Той не се върна… заряза ме… на входа на гората… бях минавала само два пъти по този маршрут с него… не знаех език… нямах пари… нямах ключове за вкъщи… нямах телефон… и след около три часа се стъмваше
И изпаднах в ужас… и по лошо стоях, гледах в пространството напред, виждах, че някои коли спираха и хората ме питаха нещо, но аз не реагирах… сякаш бяло петно. Все едно бях потънала някъде. Това състояние не мога да го опиша. Страхът толкова много надделя, че не помня нищо.
Колко време съм стояла така не знам. Но когато дойдох на себе си (не знам как), се стреснах отново. Движението вече го нямаше. Аз бях сама… нямаше никой… сама на входа на гората.
И трябваше нещо да направя. Или да продължа напред, да мина през гората или да се върна. Тъй като вече се стъмваше, реших да се върна. Все нещо трябва да съм запомнила, си казах.
Благодарение на дълбоката си интуиция… тръгнах, накъдето ме водеше тя… кръстовищата толкова много си приличаха, но вселената ми изпрати на два пъти помагачи, които ме упътиха. Бях запомнила името на главната улица (всеки ден се разхождах по нея) и така се прибрах благополучни.
Но нещата не приключиха до тук… нали нямах ключове, нямах телефон… а и минаваше осем вечерта…но ще продължа някой друг път за това. Така че….
Не вярвай на митовете. Повярвай на усещането.
Толкова често търсим промяната и избавлението навън. Опитваме нови неща, следваме съвети, планираме, променяме ежедневието си. И въпреки това, вътре в нас – шумът остава. Тревожността не изчезва. Умората се натрупва.
Медитацията не е отговорът на всички въпроси. Но е мястото, в което можеш най-накрая да започнеш да ги чуваш. Медитацията не решава проблемите вместо теб. Но тя ти дава сила да се изправиш пред тях, без да губиш себе си.
Това не е бягство от реалността. Това е най-дълбокото ѝ преживяване – от мястото на осъзнатост, тишина и вътрешна устойчивост.
И ако тези думи докосват нещо в теб – време е да спреш да се чудиш дали „можеш“, дали „е за теб“, дали „ще успееш“. Истината е, че всичко, което ти е нужно, вече е в теб. Трябва само да го чуеш. А за да чуеш – трябва първо да спреш.
Затова те каня да направим тази първа крачка заедно. На тиха среща, в пространство, създадено с грижа, приемане и дълбоко разбиране.
Очаквам те,
Камира