Да поспрем за миг и погледнем – какво се случва около нас? Напрежение, страх, сякаш всичко е с главата надолу. Лицата на много хора са тъжни, раздразнени или недоволни. И още по-лошо – уплашени. Да, криза е. Световна криза и засяга целия свят, и е на всички нива от живота ни. Сега сме в етап на много дълбоки промени. Те разтърсват всичко и всеки в дълбочина. Старото си отива и трябва да го пуснем, за да освободим място за нещо ново и прекрасно.
Когато чуем криза, всичко в нас се преобръща. И, защо е така?
Защото имаме негативно отношение към нея. Защото я свързваме с разруха, спирачка, дискомфорт, с нещо лошо. По-време на криза, наистина, настъпват драстични промени. Мислим, че „се губим“, че сме в застой и нищо не се случва, че губим своята стабилност /не само финансова/. На едно по-дълбоко ниво, без да разбираме, но усещаме. Усещаме, че нещо от нас си отива т.е. усещаме раздялата със старото.
Това е естествения ход на нещата, защото е настъпил моментът. При някои тези процеси протичат равномерно, леко и плавно. При повечето са болезнени и много потиснати. Всичко е до отношението ни към кризата, а то е повече негативно и притеснително, и създава още повече страх, потиснатост, неудовлетвореност, гняв.
В китайският език, йероглифът за криза има две значения – „опасност“ и „възможност“. Какво избираме?
Да, всяка ситуация си има своите положителни и отрицателни страни. Зависи ние върху коя ще се съсредоточим. По-важно е да разберем, ако не сме го направили до сега, че е дошъл моментът да преосмислим много неща – в себе си, в поведението си, в живота си. Кризата ни дава възможност да променим нещо. Нужна ни е нова визия за света и да разберем, че не можем да живеем като преди. Дори и да се получи замисленото от нас, ще е за кратко, защото не е в синхрон с Новото време. Ако нашето отношение към света не отговаря на новите честоти, то в живота ни всичко ще се проявява като болка, трудност, криза.
Когато налице е голям дисбаланс или
Когато на нещото му идва краят.
Когато в новото пространство продължаваме да реагираме според остарелите ни вярвания, възгледи, модели някак си нещата за нас не се случват, както трябва. Това води до още по голям дискомфорт, съпроводен с много съпротивление, раздразнителност, неудовлетворение от това, че не се получава, както ни се иска и едно безсилие, че не можем и не знаем как да продължим.
Тъй като равновесието вече е нарушено, кризата идва за да ни покаже, че трябва да направим нещо, нещо различно.
По време на криза, дори и в малки кризисни ситуации, ние опознаваме себе си, опознаваме хората до нас. Ставаме по търпеливи, по креативни. Измисляме разни неща за да се справим. Поглеждаме на живота по друг начин. Тогава разбираме, че можем и повече. Мобилизираме всичките наши ресурси, които са на разположение и ги насочваме към една единствена цел – справяне, излизане от ситуацията и намаляване на свързаните с нея болка и страдание.
Ако обърнем поглед назад във времето и проследим кризите в живота ни, какво ще видим? Че сме се справяли някак си и сме продължили напред. И, че всичко е било за добро. Със сигурност са настъпили някакви промени /всяка криза оставя следа/. И може би, няма да си спомним с подробности, но сме се справили. Така сме устроени, в такива моменти да мобилизираме вътрешните си сили и възможности.
В това преходно време на дълбоки трансформации, повече от всякога е нужна нашата трансформация. И сега е моментът.
Навсякъде се говори колко много е замърсена нашата Земя. Замърсяваме я с хиляди ненужни, изхвърлени неща. Дали сме се замисляли, как я натоварваме и с нашите – болка, гняв, злоба, отчаяние, тъга, завист, страх… Тя, като наша майчица, приема всичките тези неща, нищо че й причиняваме болка с тях. Ако вътре в нас, често са налице подобни чувства, то е дошъл моментът да се замислим. Хубаво е лека-полека да започнем доброволно да се справяме с тях, с желание и готовност. Иначе идват „шамарите“ и по-трудните неща. Нужно е да разберем необходимостта от тази вътрешна промяна и да пристъпим към действие. В противен случай животът ще стане още непоносим , защото действията ни противоречат на новите неща.
Кой иска постоянно да живее в болка и страдание, постоянно да изпитва страх? Никой!
И, какво ни пречи тогава, да погледнем по-малко по различен начин? Знаем, че с нашите мисли, думи и действия днес, творим своето утре. В повечето случаи несъзнателно. Във всеки един от нас има частичка от Твореца и от нас си зависи как ще изградим всеки свой ден. Ако сме в страх, постоянно създаваме случки за усилване на този страх. Тоест ние сами си правим живота такъв, какъвто е. За да живеем нормално щастливо, просто е нужно да променим начина си на мислене, да изместим нашето внимание поне. Ако погледнем на кризата като проблем, ще донесе много болка. А, ние не искаме болка. Но, ако променим отношението си към нея, умът ни, нашият добър помощник, започва да мисли по друг начин. Някак си започва да търси изход от нея, да търси решение. Когато осъзнаем, че трудното събитие е необходимо за нещо, дори и без да разбираме напълно за какво, то сякаш нещата започват да се случват по-леко и кризата сякаш започва да отминава.
Нека за миг да забравим всички тревоги и погледнем колко красиви места има около нас – красиво небе и природа, красиви цветя и растения, красиви животни, красиви изгреви и залези и още много неща…
И, дали всичко това е направено с тази негативност, която залива света сега?
Разбира се, че НЕ! Всичко това е създадено с много Любов!
Тъжните и трудни неща си ги правим сами!
Има много красиви неща около нас, но ние просто не знаем как да живеем в хармония с тях. Хубаво е, малко по-малко, да започнем да се учим поне.
За съжаление, няма универсален начин, който да ни помогне незабавно да преодолеем състоянието на тревожност и страх. Но може да намерим опорните точки, които ще ни помогнат да повярваме в себе си и да започнем да вървим напред, за да се адаптираме и живеем в новата реалност.
Всяка криза е съпроводена с промени. Те са добри, но не винаги са лесни. С нея навлизаме в нов етап от живота и това изисква да премахнем доста стари неща, които сме градили години наред, които са част от нас. Но това е естественият процес.
Да приемем с осъзнатост промените, защото те ни дават право на избор и шанс да променим нещо в живота си сега…
Ще завърша с Нийл Доналд Уолш:
„Много често, когато изглежда, че животът се разпада, той може би за първи път се подрежда!“
Живей и твори в радост!
Може да споделиш тази публикация в социалните мрежи:
Остави своя имейл и бъди в течение с новите публикации, както и с интересните събития и промоции!