На 15-годишна възраст дойдох сама в големия град. Малко ми беше трудно, особено в общуването. Бях затворена в себе си, но лека-полека свикнах, отпуснах се. Исках да стана лекар, но се отказах от тази своя мечта, защото реших, че не е за мен това. Бях много добра по математика, а любима ми беше историята. Завърших с отличие гимназия, но пък оставих спорта /липсата му ми се отрази не добре и дълги години страдах от това/.

Кандидатствах история, моят най-любим предмет. Татко беше историк. И тук, дойде първото голямо разочарование. Не ме приеха, въпреки че имах отличен резултат. Втората година пак опитах и отново разочарование.

След това заминах за Варна. Завърших специалност съобщителна и осигурителна техника. Демокрацията ме завари към края на моето следване. Учех и работех. Завърших и дойде поредното голямо разочарование. Не можех да си намеря работа по специалността. „Ние съкращаваме специалисти, а тя дошла работа да търси. Нито стаж има, нито се доказала…“ – така ми казваха. Въпреки всичко, живеех с надеждата, че ще започна.

Между временно завърших второ висше – мениджмънт и маркетинг. И с него същото /разбира се, по-късно нещата се промениха/, но пак разочарование. Започнах да си мисля, че в мен е причината. Работех на различни работи, нищо общо със специалностите ми. По 10-12 часа на ден. После разбирах, че съм била осигурявана на 4 часа, а някъде даже и не бях. Търпях и стоях на т.н. „токсична“ работа, защото дълго време бях и безработна, и се страхувах това да не се повтори.

Никъде не те учат как да се справяш в криза, как да намираш изход от подобни състояния, как да се справяш в живота изобщо.

Бях продавач в хранителен магазин, в магазин за дънки, в магазин за GSM-и и компютри. Дори видео касетки под наем давах – само и само да изляза от не добрите състояния, в които бях. Млад човек с дипломи и сертификати, но нереализиран и не защото не иска, а защото системата не му позволява. Нямах стаж, нямах и връзки, както тогава ми казваха „Ако нямаш вуйчо владика, няма да стане“ или пък нямах нужните пари за това и т. н.

И съвсем „случайно“ влязох в застрахователния бизнес. Въобще не мислех да започвам нещо подобно. Търсех работа, а не „занимание“. В последствие ми хареса свободата, която имаше тук. И така, близо 8 години, това беше моят бизнес. Създавах мои екипи, обучавах, пътувах и разработвах райони.

Работех много, постигнах Директорско ниво и т.н., но не изпитвах удоволствие от работата. Все повече ме привличаше другото, невидимото. И така, това другото неусетно стана мое хоби, а след това се превърна в моето основно занимание. Без усилие се случваха нещата, плавно и най-важното, беше ми приятно. Усещах, че тук съм и по-полезна. Дойде моментът, в който трябваше да се разделя с всичко, в което бях вложила много труд, енергия и време. Но, най-трудно беше да се разделя с хората от моя екип. Почти две години не можех да взема решение. Измъчвах се много, но в крайна сметка, нещата се случиха от само себе си.

Минах през много неща, много трудности, докато намеря „своето“. Но, през цялото това време не съм си и помисляла, че всичко е приключило, че толкова мога. Някъде дълбоко в себе си усещах, че хубавото и истинското предстои, че има още какво да показвам.

Толкова съм благодарна на своята дълбока интуиция, че през цялото това време ме е водела и в друга посока, тази която душата ми е искала. Дълбоко в себе си носех Източната философия. Лека-полека започнах да се интересувам от нея, да я изучавам. Започнах да си отговарям на някои въпроси, да разбирам защо се случват определени неща. Знаех, че съществува този невидим свят, но вече го виждах по-осъзнато от преди.

Всеки си има своите трудни моменти - в личен план, на работа, в семейството, в бизнеса и т.н., но си има и прекрасните моменти. Това е живота - една синусоида - нагоре, надолу. Светът се променя и ние заедно с него. По-важно е какво правиш тогава, в тези моменти, как излизаш от тях. Дали и как разговаряш със себе си, дали „чуваш“ тихия глас и напътствията на своята душа. Защото само там са верните отговори, само там може да разбереш защо си тук и как да правиш нещата. Да, трудно е. И това трудно идва, за да се разделиш с някои, може би, и любими неща, за да освободиш място за нови, по-хубави за теб. Полезни неща, които със сигурност, после ще оцениш.

Всеки един от нас е дошъл на планетата Земя с определена задача, с определена цел, случват му се определени неща за да усвои своите житейски уроци, да натрупа опит и мъдрост. Това го знаеш, нали? Но не бива да чакаш или да се „улисваш“ в търсене на своето призвание, защото „пропускаш“ живота. Вървейки по своя път, всичко, което трябва да свършиш, влиза в него - като започнеш от най-малките неща, т.е. всичко, което правиш да го правиш с любов, в полза на себе си и другите. Така следваш и начертания си път.

А, пътят на всеки е осеян с предизвикателства, чрез които ни тестват дали вярваме силно в това, което правим. Предизвикателства, които ни насочват и дават важните за нас отговори. Просто е нужно да сме „будни“ във всеки един момент.

И така, вървейки по своя си път, бях жадна за още знания, за правене на нещо полезно. Усещах как душата ми се изпълваше с Любов още повече. Обземаше ме едно щастие и си казвах: „Ками, на правилния път си, продължавай в същия дух!“ И тук, не всичко е по вода. Колкото по-навътре отиваш, толкова виждаш колко много работа имаш, а и предизвикателства също. Но, когато си осъзнат и в любовта, тогава някак си е по-плавно и по-леко.

Какво друго да кажа за себе си?

Обичам да танцувам и много да пътувам.

Приятно ми е да общувам.

Обичам много Природата. Както казах, израснала съм в Балкана и всяка свободна минута предпочитам да съм там.

Обичам още много други неща, но най-вече обичам да оставам насаме със себе си.

Накратко... нежна душа с дълбока интуиция. Вдъхновител, мечтател и покорител на високи върхове… това съм аз!