П
Имало едно време едно момиче, което всяка пролет се чувствало уморено без причина. Ставало сутрин с желание да направи много неща, но до обяд вече нямало сили. Лесно се дразнело. Казвала си: може би е стресът. Може би е времето. Може би просто съм такава.
После идвало лятото и всичко малко се оправяло. После есента носела тъга, която не можело да си обясни. После зимата я прибирало навътре и то се питало дали не е депресия…
Това момиче бях аз. И вероятно си и ти.
Преди да открия Източната философия, никога не бях свързвала тези усещания с тялото си. Мислех, че трябва да работя повече върху себе си. Да мисля позитивно.
А после научих нещо, което промени всичко: тялото и емоциите не са отделни. И когато се научиш да го слушаш – животът се променя.
