Първата стъпка към изпълнение на желанието е да си поискаме. И в повечето случаи, не знаем как да искаме правилно.
И така, как да поискаме от Вселената?
Отправяме искане към нея и то, в повечето случаи, без да го осъзнаваме:
1.Когато сме насочили вниманието си към нещо в живота
2.Когато говорим за нещо
3.Когато мислим за нещо емоционално
4.Когато конкретно и истински искаме нещо
С всичките тях показваме на Вселената, че я молим за нещо.
Има няколко причини, поради които желанията не се изпълняват, въпреки усилията ни.
Грешният момент е /освен външни фактори/, когато вътре в нас има негодувание и тревога. Хубаво е да отправяме желанията си в състояние на вътрешна хармония, когато сме в баланс и в мир със себе си.
Колкото повече остаряваме, толкова по-малко вярваме в чудеса. Идва момент, в който сме уверени, че за да получим нещо, трябва да работим дълго и упорито /при повечето хора е така/
По правило желанията се изпълняват, без труд и усилия, когато е налице това вътрешно разрешение, т.е. на подсъзнателно ниво сме сигурни, че ще можем да имаме всичко, което искаме. С вътрешното „искам“ идваме на този свят. Всяко бебе, което се ражда, има такова. Освен това, от момента на нашето раждане, ние всички активно използваме това разрешение.
След няколко години вътрешното разрешение постепенно отслабва и по време на юношеството – напълно изчезва. И колкото и парадоксално да звучи, дължим всичко това на нашите родители, а след тях и на всички възрастни.
Всички те, неволно, са повлияли за огромния брой несигурни хора, които се страхуват да поискат, не знаят как да говорят за мечтите си и не вярват, че те ще се сбъднат.
И още… при повечето хора, още в детството се внушава, че желанието не се изпълнява просто така, трябва да бъде заслужено. Например:
„Ако си послушен, ще ти купя шоколад!“
„Ако си оправиш леглото, ще отидем в парка“
„Ако завършиш с отличен, ще получиш подарък“ и т.н.
За да получим нещо, трябва да направим нещо, като разменим желанието си за добро поведение или благородна постъпка.
Страхът е голяма пречка за нашите желания и мечти. Понякога се страхуваме, че мечтата ще се сбъдне и се чудим какво ще правим с нея. А много често, че няма да се сбъдне.
Страхът така ни блокира, че вместо да се фокусираме върху нашето желание, ние се „вкопчваме“ в страха до последно и пропускаме поредната възможност за сбъдване.
Силно желаем нещо, но дълбоко в себе си не вярваме, че то не може да ни се случи, дълбоко в себе си сме убедени в нещо друго. На подсъзнателно ниво сме убедени, че не е за нас, че не сме достойни, че моментът не е сега или пък сме си забранили да приемем новото, което то ще донесе.
Убежденията се формират в детството, от социалните медии или филми, от приятели, това го знаем. Но тези ограничаващи вярвания блокират нашите мечти и желания. Например, ние мечтаем за идеална връзка, но в същото време от детството сме формирали убеждението, че всички мъже са предатели. Особено, ако мама е напуснала татко. Докато това вярване е с нас, колкото и да си пожелаваме другото, то няма да се сбъдне. Първо, трябва да се справим с ограничаващото вярване.
Друга причина, поради която желанията не се сбъдват.
„Ще бъда щастлива, когато срещна подходящия мъж“
„Ще облека красивата рокля, когато е празник“
„Ще започна да спортувам от понеделник“ и т.н.
Но какво ще стане, ако започнем да правим това, което искаме още днес, без да се съобразяваме с условията и без да чакаме идеалния момент? Идеалният момент е сега, нали?
Нашите неизпълнени желания ни говорят чрез тялото. Често не разбираме сигналите на тялото си, забързани в ежедневието си, не им обръщаме внимание или се оплакваме гневно, че ни боли. Но тялото ще продължи да се опитва да ни води по правилния път, като ни изпраща своите сигнали:
-някъде под формата на приятни усещания,
-някъде под формата на неразбираеми проблясъци,
-някъде под формата на болка.
Много са важни думите, с които изказваме и записваме своето желание. Правилно, в сегашно време, без отрицание, нали?
И най-важното да не допускаме двусмислие в думите. Например: „Искам да имам прекрасно семейство, защото вече съм уморен от това да съм все сам“. Отправяме искане и за семейство, и за самота. И, Вселената не знае какво да прави.
Същото е и с емоциите. Ако цялото тяло вибрира на честотите на тъга, мъка, самота, на някакъв негативизъм, а в същото време искаме прекрасно семейство, отново нищо. Тези емоции показват на Вселената, че нашата молба е мъка и самота, и това получаваме. Тя ни наблюдава непрекъснато, през целия ден и каквито са нашите емоции и мисли, това изпълнява. И в крайна сметка няма да дойде това, което наистина искаме. Отново грешно поискано желание.
Също така, нашите желания не се изпълняват, когато блокираме чувствата, вместо да ги живеем. Всеки път, сдържайки импулса на искрените чувства, ние не позволяваме да се проявим в този свят и блокираме енергията, необходима за проявата на нашите желания.
Знаем, че винаги трябва да го насочваме към това, което искаме, а не към това, което не искаме. И въпреки всичко се улавяме, че правим обратното. Задържаме вниманието си върху негативното и ограниченията, без да го забелязваме.
Например, ако в дома е мръсно и разхвърляно. Това не ни харесва, нали? И само за това говорим, за това мислим, че даже и се ядосваме. То така, нашето внимание постоянно се захранва от безредието. И, този безпорядък никога няма да изчезне от живота ни, докато не спрем да го подхранваме с нашето внимание. Без да осъзнаваме, попадаме в един омагьосан кръг. Нужно е да се откъснем от тази бъркотия и да заявим категорично на Вселената: „Моят дом винаги е подреден и чист“. След това да изпитаме чувствата, които бихме изпитали, когато това наистина е така. Хубаво е да поддържаме такива емоции и чувства в нас. Хубаво е да се научим да управляваме вниманието си.
Трябва да сме готови енергийно, психически, емоционално и физически за новото качество на живот, което ще донесе нашето желание, нашата мечта.
Можем да започнем с два лесни начина, които са достъпни за всеки от нас.
Първият, включва връщане в детството и получаване на това „вътрешно разрешение“ – да получим това, което искаме. Без да допускаме съмнения, че желанието ще се сбъдне, тогава определено ще получим това, което сме „поръчали“.
Вторият начин е, че желанието да бъде „платено“, за да се изпълни. Вселената има много начини да ни даде това, което си поискаме, но тя трябва да знае, че ще получи нещо в замяна. Така, че да й обещаем нещо, пожелавайки друго? Но не трябва да забравяме за обещанието си после, много е важно това.
Най-добре е, когато сме в хармония със себе си, да изкажем своето намерение, да го отправим към Вселената и да забравим за него. И, тя ще ни зарадва в подходящия за нас момент!
Живей и твори в радост!
Може да споделиш тази публикация в социалните мрежи:
Остави своя имейл и бъди в течение с новите публикации, както и с интересните събития и промоции!
One thought on “Защо желанията ни не се сбъдват?”
Полезна статия!