Съзерцанието е пряко изучаване на себе си и околния свят без влиянието на логиката. Това е дълбок процес, който преминава отвъд ума и приема реалността такава, каквато е. И някак си, по друг начин започваме да виждаме нещата. Може да съзерцаваме красотата и хармонията на външната Природа, може да съзерцаваме един идеален образ, творби на велики художници и т.н.
Предполагам, на всеки се е случвало – просто сме седнали и сме се отпуснали. До такава степен сме се потопили в мига, че всичко наоколо изчезва. Едно хубаво ни става на душата. Без мисли, без напрежение, без нищо – просто седим и наблюдаваме… съзерцаваме. Правя това не само в къщи, но и когато съм на брега на морето, в планината. Навсякъде може. Това е едно пасивно състояние, при което се оставяме на въздействието на физическия или духовния свят. Съсредоточаваме вниманието си върху едно нещо – предмет, идея. Наблюдаваме какво е въздействие му върху нас. Какви мисли, чувства и преживявания поражда.
При съзерцание може да навлезем във връзка с нещата около нас. Може да съзерцаваме цветовете на дъгата също. Например, вечер много обичам да съзерцавам звездното небе, потапям се в него и се оставям на неговото въздействие. Сякаш се свързвам със звездите и получавам тяхното благословение.
Има хиляди неща за съзерцание, които въздействат върху нашата душа и събуждат в нея неподозирани сили.
Съзерцание на Природата
Наблюдавайки природните процеси, ние се превръщаме в изследователи, които се стремят да опознаят света. По този начин опознаваме по-добре и своята същност, защото Природата ни кара да си спомним кои сме. Ние сме едно цяло с нея. Колкото по-близо сме до Природата, толкова по-добре опознаваме себе си и своите способности.
Природата и Вселената са въплъщение на божествената енергия. Когато съзерцаваме едното, ще опознаем другото. И само чрез съзерцание издигаме душата си и се изпълваме с енергиите на светлината.
И, както казва Учителят: „Човек трябва да се вглъбява в себе си, за да се издигне над обикновените условия на живота. Всеки ден употребявайте по няколко минути за съзерцание. Отправяйте ума си към всички разумни същества, на които нещата са уредени. Освободете се от грижи и безпокойства и кажете: „Благодарим на Бога за всичко, което е направил!”. Правете това упражнение по три пъти на ден: сутрин, на обяд и вечер по десет минути.“
Медитация
По време на съзнателна медитация, тялото ни се потапя в едно специално състояние, в което подсъзнанието влиза в разговор с душата. Дишаме равномерно и фокусът е насочен към някакво конкретно нещо.
Има много практики за медитация и всички те започват с това да съзерцаваме. Например, когато се възхищаваме на красиви пейзажи. Тялото ни се отпуска и навлизаме в медитативно състояние, което ни позволява да свържем съзнание и подсъзнание. Така влизаме в контакт с вътрешния си Източник – по-съзнателно изучаваме себе си и света.
Когато медитираме, следим дъха си, наблюдаваме мислите си и се стараем да ги забавим. Съзерцанието ни помага да се успокоим, да се справим със стреса и по този начин да освободим ума си от ежедневните проблеми. Така постепенно намалява потока от мисли, тялото ни се освобождава от натрупаните отрицателни енергии. И лека-полека, реалността около нас започва да се променя. Започват да се случват трансформации, които сме чакали и искали.
Ето защо е важно в ежедневието си да включим определени духовни практики. По този начин самоусъвършенстваме себе си, задача – важна за всеки.
Живей и твори в радост!